През годините съм помагал по математика на различни ученици. Следил съм как се подготвят за училище и за НВО след VII клас, как реагират на трудните задачи и какво се случва с подготовката вкъщи между два урока. Имал съм възможност да наблюдавам ученето и съвсем отблизо – като баща на собствените си деца.
Стигнах до извода, че учениците могат да бъдат разгледани като четири основни типа. Разбира се, всяко дете е различно и не може да бъде описано изцяло с две думи. Но тази проста подредба може да помогне на всеки родител да разбере нещо много важно: защо детето му се справя или не се справя и от каква помощ има нужда в момента.
Това е особено полезно в VII клас, когато предстои НВО и времето за подготовка не е безкрайно. Моделът обаче не се отнася само за седмокласниците, нито само за математиката. Същите въпроси могат да бъдат зададени и за друг предмет, за друг клас или за различна учебна цел.
Кои са четирите типа ученици?
Когато някой родител се свърже с мен и търси частни уроци по математика за своето дете, едно от първите неща, които се опитвам да разбера, е какъв е типът на ученика.
По-специално, искам да знам две неща:
- Може ли ученикът да се справя с математическите задачи?
- Иска ли да положи усилията, нужни за целта?
Първият въпрос е свързан с компетентността – знанията, уменията и натрупания до този момент опит на ученика. Един ученик може да има висока компетентност, т.е. да умее да решава уверено задачи от всякакъв тип, а може да няма никаква компетентност, т.е. да не знае нищо, или да е нещо по средата.
Вторият въпрос е за ангажираността – вътрешното желание да учи и увереността, че има смисъл да опитва и да се старае. Важно е да направим едно разграничение: много деца искат висока оценка. Това не означава непременно, че искат да се научат как се решават задачите, т.е. че са склонни да преминат през усилието, необходимо за тази оценка. И тук можем да говорим за висока, ниска или средна ангажираност.
В резултат на съчетаването на тези два фактора може да се прецени за всеки отделен ученик от кой точно тип е той.
Четирите типа ученици са:
- Не може и не иска;
- Не може, но иска;
- Може, но не иска;
- Може и иска.
Четирите типа ученици са показани на диаграмата по-долу:
“Може” и “не може” винаги се отнасят до определена цел. Ученик може спокойно да се справя с текущия материал в училище, но да не е подготвен достатъчно добре за висок резултат на НВО. Същото важи и за “иска” и “не иска”: детето може да е доволно от сегашните си оценки, но да не желае подготовката, която родителите му смятат за необходима. Така че, много важно е каква е целта, спрямо която се преценява дали детето може (или не) и иска (или не.
Преди време представих един друг мой модел – Матрица на успеха в училище. Тя разглежда самостоятелните усилия на ученика и външната помощта, която получава. Сега обаче погледът е друг.
Моделът за четирите типа ученици опростява картината и помага да се види кой е основният проблем и каква трябва да бъде следващата стъпка. Това е важно за всеки родител, защото преди да реши как да организира подготовката на детето си, той или тя трябва да види какво може и какво иска самият ученик.
Нека разгледаме четирите случая поотделно.
Ученик от Тип 1: Не може и не иска
Това е най-трудната ситуация. Ученикът има големи пропуски и едновременно с това не проявява особено желание да работи за преодоляването им.
В VII клас това може да изглежда така: детето трудно решава задачи от предходните години, новият материал се натрупва върху нестабилна основа, а домашните често остават недовършени или изобщо не са започнати. На урок чака учителят да покаже как става. Вкъщи родителят трябва многократно да напомня, за да седне над задачите.
В училище подобен ученик може често да получава оценки 2 или 3.
Какво трябва да разбере родителят?
Най-вече, че тук има два проблема, които не бива да се смесват. Детето не може да решава необходимите задачи, защото не разполага с достатъчно знания и умения. Но то също така и не работи по начин, който би му позволил постепенно да придобие нужните знания и умения.
Понякога липсата на желание е дошла първа, в резултат на което ученикът дълго време не е учил и пропуските са се натрупали. Друг път е обратното: опитвал е да научи нещо, но не се е справял, постепенно е загубил увереност и сега избягва математиката, защото очаква нов неуспех. За родителя е важно да се опита да разбере кое се случва с неговото дете.
Тук лесно може да се стигне до извода: “Щом е толкова зле, ще го запишем на два или три урока седмично.” Повече уроци могат да осигурят повече време с преподавател. Но е от критична важност да се осъзнае, че ако между уроците ученикът не се упражнява сам вкъщи, няма да се постигне желания прогрес.
Каква е следващата стъпка?
Ако зависеше от мен, бих започнал с откровен разговор между родителя и детето. Какъв резултат иска родителят? Какъв резултат иска самият ученик? Готов ли е той да поеме поне малък, но реален ангажимент към подготовката си?
След това е нужна проверка на знанията. Не общото заключение “слаб е по математика”, а конкретен отговор: с кои задачи се справя, къде започват затрудненията и колко назад трябва да се върнем. Ако целта е подготовка за НВО след VII клас, нерядко това означава връщане до V клас.
Ако в подготовката се включи частен учител или школа по математика, първоначалната цел може да бъде скромна: да се отработят най-важните пропуски и ученикът да започне редовно да довършва определено количество работа сам. Едва когато това действително се случва, има смисъл да се преценява дали са нужни повече занятия.
Това може да не е разговорът, който родителят мечтае да проведе. Но той със сигурност ще е по-полезен от обещанието, че учителят ще “оправи математиката”, докато детето стои настрана от собствената си подготовка.
Ученик от Тип 2: Не може, но иска
Това е ученикът, при когото желанието е налице, но знанията и уменията все още не достигат.
Той се старае, носи домашни и дори понякога задава въпроси. Въпреки това работи бавно, затруднява се с определени теми или не успява да приложи наученото самостоятелно. На урок може да следи обяснението с разбиране, а два дни по-късно отново да не знае как да започне.
При подготовката за НВО често се случва проблемът да не е точно в задачата, върху която работим в момента. Седмокласникът например не успява да реши текстова задача, защото не е достатъчно уверен с дроби, проценти или уравнения от по-ранните класове.
Такъв ученик може да получава оценки 3 или 4. При по-големи пропуски и по-ниска оценка е напълно възможна, въпреки усилията му. Затова родителят не бива да съди за старанието единствено по бележника.
Какво трябва да разбере родителят?
Това дете не се нуждае просто от напомнянето “учи повече”. То вече се опитва. Нуждае се от помощ, която ще открие защо усилията му не водят до очаквания резултат.
Може да решава неподходящи за нивото си задачи. Може да е научило някакъв начин за решаване, без да разбира кога да го използва. Може да има пропуски от стари години, които никой досега не е забелязал. Ако просто получава още задачи от същия вид, затруднението най-вероятно ще остане.
Каква е следващата стъпка?
Тук качественият частен учител по математика може да бъде особено полезен. Неговата работа не е само да обясни поредната задача, а да открие откъде започва проблемът и да подреди подготовката така, че ученикът да може да надгражда.
Понякога два урока седмично, а за определен период дори три, са разумно решение – например когато до НВО остава малко време или ако пропуските са много. Но честотата трябва да е съобразена с възможността му да упражни наученото. Ако няма време да затвърди материала от единия урок преди следващия, увеличаването на часовете няма непременно да ускори напредъка.
Тук задачата на родителя е едновременно да подкрепи детето и да запази реалистични очаквания. Желанието е голямо предимство и принцип №1 на успеха. То обаче не може да компенсира само за няколко седмици пропуски, трупани с месеци и години.
Ученик от Тип 3: Може, но не иска
Това е ученик, който има способности и достатъчно добра подготовка, но не желае да вложи усилията, необходими за по-висока цел.
На урок разбира сравнително бързо, когато му се покаже и обясни. Когато седне и решава, се вижда, че може. Но домашната работа е непълна, упражненията се отлагат, а преди контролно разчита на това, че “все някак ще се оправи”.
Такъв ученик често получава 4 или 5, а понякога и 6, особено ако материалът засега му е лесен. Това може да заблуди възрастните, че всичко е наред. При по-трудни задачи, по-голям обем материал или по-сериозна подготовка за НВО обаче става видимо колко много е разчитал на досегашните си знания.
Какво трябва да разбере родителят?
Първият въпрос тук не е “Защо не може?”, а “Защо не иска да работи, след като може?“
Възможно е детето да не вижда смисъл в по-високата цел. Възможно е по принцип да харесва идеята за отличен резултат, но да не му харесва идеята, че това изисква сериозна подготовка. А е възможно целта изобщо да не е негова: родителите искат да се класира в определена гимназия – някъде възможно по-нагоре в пирамидата на училищата, но ученикът не е убеден, че иска да учи там.
Това са все неудобни въпроси. Но още един час седмично, в който учителят обяснява неща, които детето вече разбира, няма да им отговори изцяло.
Каква е следващата стъпка?
Родителят трябва да разговаря с детето за целта и за избора, който стои зад нея. Ако то иска висок резултат на НВО, каква работа е готово да поеме? Ако не иска тази цел, какво иска вместо нея и какъв резултат следва от този избор?
Частният учител също може да помогне – да постави по-предизвикателни задачи, да покаже разликата между настоящото ниво и желаната цел, да изисква завършена самостоятелна работа. За някои ученици това е достатъчно, за да започнат да използват възможностите си по-сериозно.
Но нито родителят, нито учителят не могат да упражнят усилието вместо детето. Те могат да поставят изисквания, да следят дали договорките се спазват и да помогнат за напредъка в подготовката. Не могат обаче сами да пожелаят резултата и после да го изработят вместо ученика.
Ученик от Тип 4: Може и иска
Това е най-благоприятната комбинация. Ученикът има знания и умения, но не разчита само на тях. Опитва по-упорито, когато срещне трудности, упражнява редовно наученото и използва помощта отвън, която получава.
При подготовката за НВО такова дете решава самостоятелно между уроците, прави пробни изпити и постепенно се справя с все по-трудни задачи. Когато не успее, не приема това непременно като доказателство, че “не става”. Иска да разбере къде греши, как се решава задачата и как да я направи следващия път.
Обикновено в този сценарий виждаме оценки 5 или 6. Но отличните оценки не означават, че подготовката е приключила. Има известна разлика между това да си отличник в клас и това да постигнеш много висок резултат на изпит за НВО, който обхваща голямо количество материал.
Какво трябва да разбере родителят?
Това дете няма нужда някой непрекъснато да стои над него. Има нужда да запази добрия си ритъм, да получава точна обратна връзка и да решава задачи, които го развиват.
Понякога амбициозният родител продължава да увеличава натиска, защото вижда, че ученикът може още. Но и при силното, мотивирано дете трябва да се прецени каква е неговата цел и какъв обем работа има смисъл за нея. Не винаги повечето упражнения имат реален практически смисъл.
Каква е следващата стъпка?
Подготовката може да се насочи към по-трудните задачи, към бързината на работа или към конкретни теми, по които ученикът все още системно губи точки. Тук частният учител е най-полезен, когато вижда детайлите, които ученикът пропуска, показва му по-добри подходи и му помага да надгради.
Няма правило, че високата цел автоматично изисква възможно най-много уроци. Понякога един добре използван урок седмично, съчетан със сериозна самостоятелна работа, дава отличен ритъм. Друг път, преди важен изпит в училище – контролно или класно – има смисъл от временна по-интензивна подготовка с 1-2 допълнителни урока. Решението зависи от ученика, родителите му, целта и оставащото време.
Как да разберете към кой тип принадлежи вашето дете?
Надявам се, че описах четирите типа ученици сравнително ясно. В живота обаче родителят невинаги може веднага да посочи квадранта, в който попада детето му. Особено ако вижда предимно оценките, а не самото решаване на задачите.
Затова бих започнал с няколко наблюдения:
- Какво детето може да направи само? Помолете го да реши задача, подходяща за целта му, без подсказване. Не е достатъчно да каже, че е разбрало решението, когато някой друг го е показал. Важният въпрос е какво ще направи, когато остане очи в очи с условието.
- Какво прави между уроците? Сяда ли редовно да се упражнява? Довършва ли започнатото? Ако срещне трудност, опитва ли други подходи и търси ли помощ по конкретен въпрос, или оставя всичко до следващото занятие?
- Как реагира на грешките? Връща ли се към тях, или бърза да затвори тетрадката? Грешките са част от ученето. Начинът, по който детето работи с тях, показва много за отношението му към подготовката.
- Каква цел заявява и какво прави за нея? Ученик може искрено да казва, че иска да бъде приет в силна гимназия. Ако не предприема почти нищо за тази цел, родителят трябва да обърне внимание на разликата между желанието за резултата и готовността за работата.
Не бих правил генерални изводи от едно слабо контролно или една пропусната домашна. Бих гледал какво се повтаря в продължение на седмици: в работата по време на частния урок, в ученето и домашните вкъщи, в пробните изпити и в разговорите с детето.
И бих помнил още нещо: ученикът не е задължително да попада в един и същ квадрат навсякъде. Например, в рамките на математиката може да решава уверено уравненията, но да се затруднява с геометрията. Затова винаги трябва да уточним за кои задачи и за каква цел говорим.
След диагнозата идва разговорът
Да определим къде се намира ученикът е полезно – Тип 1, 2, 3 или 4. Но само по себе си това няма да промени резултатите му.
Според мен следващата стъпка е комуникация между родителя, детето и учителя, в който всеки да каже какво вижда и какво е готов да направи. Особено при подготовката за НВО след VII клас такъв разговор може да спести много време на работа в погрешна посока.
Първо трябва да се изясни целта. Какво иска семейството? Какво иска ученикът? Достатъчен ли е стабилен резултат, или се стремят към прием в гимназия с много висок бал? Ако тези желания се различават, разликата не бива да остава необсъдена.
После идва реалната отправна точка. Какво детето може в момента? Кои са най-важните пропуски? Как работи самостоятелно? Колко време му остава? Тук частния учител трябва да бъде честен. Нито да обезкуражава прибързано, нито да обещава резултат, за който няма достатъчно основания.
След това всеки поема своята част от работата:
- Ученикът се ангажира с конкретна самостоятелна подготовка – уроци, домашни, преговор и работа върху грешките.
- Учителят определя приоритетите, обяснява, упражнява, проверява какво е усвоено и дава обратна връзка.
- Родителят осигурява условия, следи дали договореното се изпълнява и поддържа връзка с учителя, без да решава вместо детето.
Някъде тук има смисъл да се реши и колко често да бъдат уроците.
За ученик, който иска да работи, но има големи пропуски и малко време до изпита, два или дори три урока седмично за определен период могат да бъдат оправдани. За ученик, който разбира материала, но не работи у дома, увеличаването на уроците може да остави същинския проблем непокътнат. А при силно и самостоятелно дете по-важно може да бъде качеството на задачите и обратната връзка, отколкото броят на занятията.
Добре е след няколко седмици тримата отново да погледнат какво се е случило. Има ли повече самостоятелна работа? Справя ли се ученикът със задачи, които преди не е можел да реши? Появяват ли се окуражаващи резултати на тестовете? Ако отговорът е “не”, не е достатъчно просто да се продължи по същия начин и да се очаква промяна.
Какъв ученик имаме пред себе си?
Родителите често питат колко уроци са нужни, за да се подобрят оценките на детето им. Разбирам въпроса. Но преди него бих задал друг: какъв е ученикът пред нас в момента – може ли и иска ли да работи за целта, която сме поставили?
Отговорът може невинаги да е приятен. Може да се окаже, че детето има повече пропуски, отколкото сме предполагали. Може да се окаже и че желаната от родителя цел не е цел на самото дете. Възможно е обаче да открием и ученик, който полага усилия, но досега не е получавал помощта, от която действително се нуждае.
Точно затова си струва да погледнем честно и към двете страни – какво детето може и какво иска. Едва тогава можем да изберем следващата стъпка, която има най-голям смисъл за него.
