Кои училища във Варна са най-трудни за прием след VII клас? Къде е нужен много висок резултат от НВО и в кои училища се влиза с чувствително по-нисък бал?
Още в началото на подготовката за НВО имам практиката да показвам на ученика и родителя един прост мой модел, който наричам Пирамида на училищата във Варна. Той разделя училищата с прием след VII клас на четири основни нива според баловете и дава много по-ясна представа за голямата картина.
През годините съм забелязал, че много деца – а и изненадващо много родители – нямат достатъчно добра ориентация кои училища са най-конкурентни, кои са в следващата група и колко големи са разликите между отделните нива. Затова обсъждам тази пирамида с всяко дете и всеки родител, с които започваме подготовка, за да си отговорим още в самото начало на един важен въпрос: Към кое ниво се стремим ние в кампанията за НВО?
Какво е Пирамидата на училищата?
Пирамидата не е класация в обичайния смисъл – не се опитва да подреди училищата във Варна от първо до последно място. Тя нарочно гледа по-едро и ги разделя на четири основни нива според баловете и конкуренцията за прием след VII клас.
Точно това според мен я прави полезна, особено в началото на подготовката за НВО в VII клас. Вместо ученикът и родителят да се изгубят сред десетки училища, специалности и паралелки, те виждат голямата картина – кои училища са на върха, кои са непосредствено под тях, коя е средната група и къде балът за прием е чувствително по-нисък.
Ето как изглежда Пирамидата на училищата във Варна след VII клас:
Най-важната полза от тази картина е, че още в началото можем да определим към кое ниво се стремим. Не е едно и също дали целта е училище от Ниво 1, Ниво 2 или Ниво 3. Всяко ниво изисква различни точки на НВО, следователно изисква и различно количество уроци по математика и постоянство.
Затова Пирамидата ми служи и като отправна точка за разговор между ученика, родителя и мен – наставника: къде се намираме в момента, към кое ниво искаме да стигнем и какво ще бъде необходимо, за да го постигнем.
Как е съставена Пирамидата?
Основният ми ориентир при построяването на Пирамидата са минималните балове от първото класиране след VII клас през 2026 г., като гледам не отделната паралелка, а общото позициониране на съответното училище. Използвам данни от този статистически ресурс и личната си преценка.
Отделните паралелки в едно и също училище могат да имат чувствително различни балове. Затова Пирамидата не следва механично само най-високия или най-ниския бал, а се опитва да покаже общото място на училището в конкуренцията за прием.
Пирамидата не претендира за абсолютна точност. Една паралелка може условно да попадне едно ниво по-нагоре или надолу, а баловете се променят всяка година.
Но като голяма картина четирите нива се очертават достатъчно ясно.
Ниво 1: Много висок бал
На върха на Пирамидата на училищата във Варна след VII клас през 2026 г. ясно се открояват:
- МГ „Д-р Петър Берон“
- I ЕГ
През 2026 г. при най-търсените паралелки в тези училища минималните балове са около 430-440 точки, а в МГ една паралелка достига до над 474 точки.
Това са училищата с най-конкурентен прием във Варна. За тях обикновено не е достатъчен просто добър резултат на НВО – необходим е отличен резултат.
Ниво 2: Висок бал
Във второто ниво на Пирамидата на училищата във Варна след VII клас поставям:
- ПГ по компютърно моделиране и компютърни системи „Академик Благовест Сендов“
- IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“
- V ЕГ „Йоан Екзарх“
- III ПМГ „Акад. Методий Попов“
- Варненска търговска гимназия „Г. С. Раковски“
През 2026 г. IV ЕГ и ПГ по компютърно моделиране имат паралелки с минимален бал 438 точки, III ПМГ достига 428,5 точки, V ЕГ – 424 точки, а Варненската търговска гимназия – 417 точки. Като цяло тук баловете варират около 380-440 т.
При отделни паралелки баловете могат да бъдат и по-ниски, но като общо позициониране тези училища ясно се отделят от следващата група.
Ниво 3: Среден бал
В третото ниво на Пирамидата на училищата във Варна след VII клас поставям:
- СУ за ХНИ „Константин Преславски“
- СУЕО „Александър С. Пушкин“
- ПГ по икономика „Д-р Иван Богоров“
- СУ „Гео Милев“
- VII СУ „Найден Геров“
При тях водещите минимални балове през 2026 г. са приблизително между 300 и 380 точки.
СУ за ХНИ (това е Хуманитарната гимназия) достига 379,25 точки, СУЕО „Пушкин“ (това е Руското училище) – 356 точки, ПГ по икономика – 344,5 точки, СУ „Гео Милев“ – 321,5 точки, а VII СУ – 312,25 точки.
Тук вече говорим за средна група училища, в която добрият резултат на НВО продължава да има значение, но необходимият бал е чувствително по-нисък от този в първите две нива.
Ниво 4: Нисък бал
В четвъртото ниво на Пирамидата на училищата във Варна след VII клас попадат училищата, при които баловете през 2026 г. са под 300 точки.
Сред тях са:
- СУ „Димчо Дебелянов“
- ПГ по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“
- ПГ по химични и хранително-вкусови технологии
- Професионална техническа гимназия
- ПГ по текстил и моден дизайн
- ПГ по строителство, архитектура и геодезия
- ПГ по електротехника
- Варненска морска гимназия
- ПГ по горско стопанство
- СУ „Елин Пелин“
- СУ „Любен Каравелов“
- СУ „Пейо Яворов“
- СУ „Неофит Бозвели“
Това е приблизително половината от разглежданите училища с прием след VII клас във Варна.
Например най-високият минимален бал в ПГ по туризъм през 2026 г. е 279 точки, а в Професионалната техническа гимназия – 270,5 точки.
Тук разглеждам единствено бала и конкуренцията за прием. При професионалните гимназии конкретната специалност може да бъде много по-важна за дадено дете от позицията на училището в тази Пирамида.
Каква е връзката между Пирамидата и Матрицата на успеха
Пирамидата на училищата във Варна след VII клас е естествено свързана с един друг полезен модел – моята Матрица на успеха в училище.
В Матрицата разглеждам резултатите на ученика според две основни неща:
- Доколко полага собствени усилия да учи и се упражнява вкъщи;
- Доколко получава необходимата външна помощ.
От съчетанието на тези два фактора се получават четири квадранта: Успех, Израстване, Поддържане и Затъване.
Пирамидата и Матрицата не измерват едно и също. Пирамидата показва към какво ниво на прием се стремим, а Матрицата – как изглежда поведението и подготовката на ученика по пътя към този резултат.
Но между тях има достатъчно ясна връзка:
- Квадрант “Успех”: най-вече Ниво 1. Учениците в квадрант “Успех” едновременно работят сериозно самостоятелно и получават достатъчно качествена помощ. Това са децата, които могат реално да се борят за училищата от първото ниво на пирамидата, както и за най-конкурентните училища от второто.
- Квадрант “Израстване”: най-вече Ниво 2. Учениците в квадрант “Израстване” са онези, които с правилна подготовка и достатъчно постоянство могат да достигнат силен резултат и много често да се насочат към училищата от второто ниво, понякога и горния слой на третото.
- Квадрант “Поддържане”: най-вече Ниво 3. Учениците в квадрант “Поддържане” успяват да запазят прилично ниво, но нямат достатъчно силна комбинация между лични усилия и външна помощ, за да направят сериозен бал. Това като цяло е най-близо до третото ниво на пирамидата и понякога до четвъртото.
- Квадрант “Затъване”: най-вече Ниво 4. Когато ученикът почти не полага собствени усилия, няма навици за учене и не получава достатъчно качествена помощ, изборът след VII клас естествено започва да се стеснява. Тогава най-често реалистичните възможности остават в четвъртото ниво.
Разбира се, това не е математическа зависимост и винаги има изключения. Но като обща картина връзката между двата модела е много полезна.
Нереалистичната цел може да навреди на подготовката
И така – с помощта на Пирамидата на училищата и Матрицата на успеха ученикът и родителят могат да получат много по-ясна представа едновременно за две неща: къде се намира детето в момента и към какво ниво на прием реалистично може да се стреми.
Точно тук обаче се появява и един от най-деликатните моменти в подготовката – доколко очакванията на родителя и на самото дете отговарят на реалната ситуация. Високата амбиция сама по себе си не е проблем, но проблемът започва, когато целта няма почти никаква връзка с текущото ниво на ученика, с позицията му в Матрицата на успеха, с оставащото време до НВО и най-вече с желанието му действително да положи необходимите усилия.
Тогава подготовката лесно може да стане контрапродуктивна.
Ако родителят настоява за училище от Ниво 1 или Ниво 2, а детето по начина, по който учи и работи, реално се намира в квадранта Поддържане или дори Затъване, между очакванията и реалността се отваря твърде голяма ножица. Тя не може да бъде компенсирана само с повече настояване и дори с повече уроци.
Считам, че подобна ситуация натоварва най-вече самото дете. Вместо подготовката да му помага да напредва, тя започва да носи напрежение, усещане, че постоянно не е достатъчно добро, и страх, че не оправдава очакванията.
Това създава напрежение и в работата ми като частен учител по математика.
Когато от мен се очаква резултат, който не отговаря нито на текущото ниво на ученика, нито на реално положените от него усилия, върху подготовката се пренася натиск, който не може да бъде решен с педагогически техники. Учителят може да обяснява, да насочва, да организира подготовката, да мотивира и да изисква, но не може да замени собствената работа на ученика, нито да се яви на тест, класно или на НВО вместо ученика.
Същото важи и когато самото дете заявява много висока цел, без да е готово да плати цената за нея с постоянство и труд.
Затова една реалистична цел не означава липса на амбиция. Напротив – означава да изберем достатъчно висока цел, но такава, която има връзка с реалната ситуация и с работата, която ученикът е готов да положи.
За мен именно тук е една от най-големите ползи от познаването на модели като Пирамидата на училищата във Варна и Матрицата на успеха: те помагат още в началото да поставим цел, която да мотивира, а не да пресира, и да изградим подготовка, която е едновременно амбициозна и стъпила здраво на земята.
Какво е най-важно в крайна сметка?
Пирамидата на училищата не може да предвиди къде точно ще бъде прието едно дете. Не това е и нейната цел.
За мен тя е преди всичко начин още в началото на подготовката ученикът, родителят и учителят да имат обща и реалистична представа към какво се стремят.
Когато знаем къде се намираме, към кое ниво искаме да стигнем и каква работа ще бъде необходима за това, подготовката става много по-смислена.
А след това остава най-важното – детето действително да свърши своята част от работата и да видим колко нагоре по Пирамидата може да стигне.
