Един нетипичен частен учител по математика

Моята история

Привет! 👋

Ако преди десетина години някой ми беше казал, че един ден ще работя всяка седмица по математика с ученици от различни класове, вероятно нямаше да му повярвам.

Математиката винаги е играла роля в живота ми, но професионалният ми път отдавна е в друга посока. Над 20 години основната ми работа е свързана с обучения по управление, продажби и лична ефективност, както и с писане на книги и статии. Повече за мен тук.

Частните уроци по математика се появиха в живота ми доста по-късно и далеч не като добре обмислен професионален план.

Как започна всичко?

Всичко започна през 2021 г., в разгара на COVID, когато наложените от правителството ограничения бяха засегнали сериозно обичайната ми работа.

Една майка от квартала ме попита дали бих помогнал по математика на сина й, който беше в IV клас. Започнахме през май, а след края на учебната година той продължи да идва и през лятото.

От този период имам една случка, която и до днес си спомням с усмивка. Имах пътуване и се наложи да прекъснем уроците за известно време през лятото. По-късно майката ми сподели, че момчето й горчиво плакало, когато разбрало, че няма да може да ходи “при Тошко” за уроци. Никога дотогава не бях чувал ученик да плаче, защото пропуска уроци по математика през лятната ваканция! Звучи почти като виц. 😀

След време се появи второ дете – седмокласник, на когото предстоеше НВО. Подготовката с него бе сериозна и интензивна – посещаваше ме два пъти в седмицата. Заедно решихме колосално количество задачи, а след това на изпита той постигна 94 точки и бе приет в Математическата гимназия още на първо класиране.

Лека-полека през следващите години учениците ми ставаха все повече – почти изцяло чрез препоръки от родители, познати и самите ученици. Повечето продължаваха да работят с мен и след VII клас – по свое собствено желание. С някои сме работили в VIII, IX и X клас, включително за НВО след X клас.

Това е важно за мен, защото по-продължителната работа ми позволява да опозная не само знанията на ученика, но и начина, по който мисли, учи и допуска грешки.

Какви са резултатите на моите ученици?

През последните пет години съм работил с деца на много различно ниво.

Например, двама мои ученици постигнаха 96 и 94 точки на НВО и бяха приети в Математическата гимназия. Други постигнаха 88-89 точки и влязоха от първо класиране в желани училища и паралелки. Над 90% от учениците, които съм подготвял след VII клас, са постигали резултат, съответстващ на техните цели и възможности.

Но голяма част от децата идват при мен със сериозни пропуски.

Например, един ученик, който вече имаше няколко двойки в клас, започна подготовка с мен едва шест месеца преди НВО и постигна 53 точки. Друг тръгна от ниво за тройка, но след интензивна работа стигна до 77 точки. И в двата случая резултатът беше достатъчен за добро класиране според поставените цели.

Затова за мен резултатът винаги трябва да се разглежда спрямо изходното ниво на конкретното дете. За един ученик успехът е 95 точки, за друг – 75, а за трети най-важната промяна е след няколко месеца вече да не се чувства безпомощен пред всяка задача.

Какво разбирам от математика?

Макар да започнах да работя с ученици сравнително късно, математиката е част от живота ми от дете.

В основното училище се явявах на състезания и олимпиади, след това завърших Математическа гимназия с отличие, а по-късно влязох в университета с Отличен 6.00 на приемния изпит по математика. След това професионалният ми живот пое в друга посока, но през годините съм продължил да се занимавам с математика, най-вече покрай собствените си деца.

Например, през 2014 г. подготвях дъщеря ми за кандидатстване след VII клас и тя бе приета на първо място в своя випуск в Пета гимназия във Варна. Със сина ми пък сме учили заедно по математика буквално от I до XI клас, благодарение на което той премина през материала уверено и без затруднения.

Този опит ми помогна да разбера нещо важно: това, което за възрастния изглежда очевидно, често изобщо не е очевидно за ученика. Едно дете може да знае правилото, но да не разпознава кога и как да го използва.

Работата с повече ученици постепенно ми помогна да изградя и собствени начини за обяснение – малки практически техники и “пинизи”, които правят определени типове задачи по-ясни и по-лесни за решаване.

Какъв е моят опит в обучението?

Математиката е само едната страна на подготовката ми. Самите знания са важни, но не са достатъчни – значение има и как обясняваш, как общуваш с човека отсреща и как го насърчаваш да работи, да мисли и да напредва.

Повече от 20 години основната ми професия е свързана с обучение на хора – работа, която ме е научила да обяснявам ясно, да усещам кога човекът срещу мен действително разбира и да променям подхода си според него.

Този опит ми помага много и в уроците по математика – особено когато трябва да намеря различен начин за обяснение или да насоча ученика към решение, вместо просто да му дам готовия отговор.

Как гледам на днешното училище?

Няма да крия, че отношението ми към днешното училищно образование е изключително критично. Самият аз съм учил в различна образователна среда и разликата с това, което наблюдавам днес, е огромна.

Според мен проблемите са свързани най-вече с отношението към знанието, труда, дисциплината, авторитета и личната отговорност. Тук ще се спра само на два тактически проблема, които пряко влияят върху подготовката и резултатите на учениците.

Първият е липсата на дисциплина в часовете. Без нея качественото обучение е трудно, а при математиката – невъзможно. Тя изисква внимание, постоянство и способност ученикът да остане концентриран, дори когато задачата не се получава веднага.

Вторият е фалшивото оценяване. Често срещам ученици с петици и шестици, чието реално ниво е с една-две единици надолу. Това създава погрешна представа и у детето, и у родителя – до момента, в който НВО покаже реалното положение.

Затова в практиката си не приемам училищната оценка като достатъчен показател за нивото на един ученик. Интересува ме какво действително знае и може.

Какво е отношението ми към децата?

Критичната ми позиция към училищното образование не означава, че смятам децата за основния проблем. Напротив, опитът ми показва, че много от тях могат чувствително повече, когато попаднат в среда с ясни правила, нормално отношение и високи очаквания.

Обичам да общувам с деца и обикновено успявам сравнително лесно да намеря общ език с тях. Те бързо свикват с мен, говорят по-свободно и не се притесняват особено да кажат, че не разбират нещо. Всъщност смятам, че децата ме обикват. ❤️

Но добрите отношения не означават ниски изисквания. От всеки мой ученик очаквам:

• да работи здраво и да решава много задачи;
• да прави сериозно домашните си;
• да се мобилизира и амбицира за по-високи постижения;
• да мисли самостоятелно, вместо постоянно да чака помощ отвън.

Не изисквам всяко дете да бъде отличник. Изисквам обаче да полага максимални усилия според възможностите си и целите, които сме си поставили.

Върху тази идея стъпва и моята “Матрица на успеха в училище” – модел за връзката между личните усилия и резултатите на ученика.

Случвало ми се е да прекратя работа с ученик, когато не виждам достатъчна готовност от негова страна да участва в собствената си подготовка. Аз мога да обяснявам, насърчавам и изисквам, но ученикът също трябва да свърши своята част от работата.

Защо работя с ограничен брой ученици?

Уроците по математика не са единствената ми професионална дейност и нямам намерение да се отказвам от основната си работа като обучител и автор.

Затова работя с ограничен брой деца – обикновено максимум десет в рамките на учебната година. Така мога да отделям достатъчно внимание на всеки и да запазя личния характер на работата.

С времето опознавам типичните навици на ученика – кога бърза, кога се отказва лесно и къде допуска повтарящи се грешки.

Затова предпочитам по-продължителната и системна работа пред случайните единични уроци.

Кой съм аз отвъд математиката?

Освен математиката и основната ми професия, има и други занимания, които през годините са развивали аналитичната ми страна и рационалното ми мислене.

Едно от тези занимания е шахматът.

Като ученик съм тренирал организирано шах около осем години. След дълго прекъсване отново започнах да играя и го правя вече много време – основно онлайн, а понякога и в турнири на живо. Преди няколко години попаднах в топ 1% по рейтинг сред блиц играчите в света в платформата Lichess. Разбира се, шахматът и математиката не са едно и също нещо, но и при двете се използват логическо мислене, анализ, синтез, концентрация и търсене на оптимално решение.

Имам още и интереси към спорта, игрите, философията, музиката, книгите и някои древни символни системи. Обичам да се състезавам и печеля, но също и да изучавам, структурирам и систематизирам, както и се стремя да прилагам творчески подходи в работата и живота.

Старая се да насърчавам подобна комбинация от любопитство, системен подход и самостоятелно мислене и при учениците си.

Защо създадох “Математика с Тодор”?

Както вече споменах, няколко години моята дейност с уроците по математика се развиваше чрез препоръки.

С времето обаче учениците се увеличиха, натрупаха се резултати, а с част от децата вече имаме по две, три и повече години съвместна работа.

Постепенно стигнах до решението да дам по-официален и структуриран вид на тази част от работата си и да създам сайта “Математика с Тодор“, както и блога към него. Той е начин родителите да научат повече за мен, както и да се ориентират за подготовката по математика и различните подходи към обучението и развитието на техните деца.

Амбицията ми е всеки ученик, с когото работя, да разгърне възможностите си, да стане по-самостоятелен и след време да може повече, отколкото е вярвал в началото. 💪